Пет са сигурните партии и коалиции, които към момента намирaт

Пет са сигурните партии и обединения, които все още намирaт място в бъдещия 52-ри парламент. 

Подкрепата за обособените политически сили демонстрира относително устойчива картина в последния месец демонстрират данните от изследване на организация “Сова харис ” направено особено за вестник “Труд news ”.

Лидира политическият план на някогашния президент Румен Радев -  “Прогресивна България ”. Подкрепата за ГЕРБ-СДС е постоянна, което допуска сериозна борба на финала на акцията. 

В резултат от идния избор се обрисува нов двуполюсен модел в политическото ни пространство. За посоката, в която ще се развиват събитията след изборите, обаче от решаващо значение ще бъдат резултатите на партиите, които ще влязат в Народното Събрание. Важно ще бъде да има опция да се сформира освен държавно управление, само че и квалифицирано болшинство, което да реформира Конституцията и да избере нови управления на регулаторните органи. 

Според получените резултати трета политическа мощ се обрисува обединението ПП-ДБ, която може да има решаващо значение при основаването на новаторски блок.

Движение за права и свободи се обрисува като четвърта политическа мощ с шансове в коалиция да може да управлява квалифицираното болшинство и да има въздействие върху измененията в правосъдната система. 

“Възраждане ”, чието място в новия парламент наподобява несъмнено, се обрисува като коректор, който като съпротива може да въздейства върху редица значими решения.

Резултатите от проучването сочат, че тематиката за високите цени и инфлацията се е трансформирала в основна за предизборната акция. За повече от половината гласоподаватели това е най-важният въпрос. Това е по този начин, откакто 69,8% от пълнолетните българи се притесняват, че в резултат на рецесията материалното им състояние може да се утежни до степен, че ще са затруднени да се устоят. Едва към една четвърт считат, че няма да се стигне до такава степен. Това значи, че болшинството от хората се усещат на ръба, заради което търсят сигурност и смяна на статуквото.

Преобладаващата част от гласоподавателите схващат, че проблемите с инфлацията и цените зависят основно от външнополитически условия. По тази причина оценката на политическите сили за военните спорове и за позиционирането на България в тях се оказва основополагащ фактор при оформянето на поддръжката за обособените партии.

Данните демонстрират ясно изразено публично отрицание към подписването на съглашението с Украйна от служебното държавно управление на Андрей Гюров. Делът на негативните оценки е преобладаващ, до момента в който високият % на колебаещите се подсказва незадоволителна осведоменост или трудност на тематиката. Това е знак за недостиг на легитимност при външнополитически решения, взети от служебна власт.

Обществото избира умерена и уравновесена външнополитическа линия във връзка с войните в Украйна и Иран - болшинството поддържа дипломатически метод, отчитащ ползите на всички страни.

Подкрепата за цялостно координиране с линията на Европейската комисия остава лимитирана, което приказва за търсене на по-автономна национална позиция. Значителният дял на неопределилите се демонстрира неустановеност във връзка с комплицираната интернационална конюнктура.

Налице е мощно съмнение към последователността на Европейската комисия - болшинството от гласоподавателите считат, че не се ползват идентични критерии към споровете в Украйна и Иран. Това усещане може да подхранва евроскептични настройки и чувство за двойни стандарти.

Преобладава песимизъм по отношение на опцията изборите да произведат устойчиво ръководство. Делът на отрицателните оценки надвишава позитивните, а забележителният брой колебаещи се демонстрира ниско доверие в политическата система като цяло. Това е характерен знак за хронична политическа неустойчивост.

Обществените настройки са по-скоро сериозни към способността на служебното държавно управление да подсигурява почтени избори. Негативните оценки изпреварват позитивните, само че без изрично болшинство, което приказва за поляризация и неустановеност. Делът на неопределените остава висок, което допуска сензитивност на тематиката към настоящи събития.

Оценката за активността на Илияна Йотова в качеството є на президент на страната е позитивна, само че не еднопосочна. Делът на позитивните оценки надвишава отрицателните, което демонстрира постоянен публичен облик. Дори гласоподавателите, които изповядват разнообразни от нейните възгледи, одобряват, че ролята є на съдия и балансьор в политическото пространство е потребна и провокира почит.

Близо една трета от хората не могат да преценяват, което алармира за евентуална динамичност и неустойчивост в електоралните настройки. Това разминаване допуска опция за изненади в акцията и респективно в резултатите от изборите.

В РЕЗЮМЕ
Данните от новото социологическо изследване на „ Сова Харис ” демонстрират, че с наближаването на изборния ден има повишение на желанието за гласоподаване. Това се дължи на оформянето на позиция измежду част от колебаещите се. Този резултат обаче към този момент не трансформира коренно картината. Може да чакаме броят на гласувалите да доближи 3 милиона души. Трябва да имаме поради сериозната акция, подхваната от органите на Министерство на вътрешните работи против пазаруването на гласове.

Да напомним, че когато беше извършено сходно мероприятие при министър Бойко Рашков, интензивността беше с към 200 000 гласа по-ниска от предстоящата. Съществува огромна група хора, които са научени да гласоподават единствено против възнаграждение. Ако прогнозата за активноста към 3 млн. гласоподаватели се удостовери, ще е налице доста повишение на интереса на жителите към изборния развой.

Засега обстановката не може да се охарактеризира като вълна, само че може да се дефинира като сериозен прилив. До изборите остават още 10 дни - нормално най-важните във всяка акция, когато могат да се случат събития, които да се отразят на крайния резултат. Такъв резултат би могъл да има един внезапен скок на цените на горивата. Подписването от служебното държавно управление на съглашението за съдействие с Украйна също е фактор, който има капацитет да промени държанието на гласоподавателите.

__

Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено особено за вестник “Труд news ” от Агенция СОВА ХАРИС в интервала 2 - 6 април 2026 година измежду 800 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,5%.